22 септември 2008 ... ние сме независими, както обикновенно, защото от нас нищо не зависи. "Да ама не". Случи се нещо зависимо, намери се някой, който да приложи определена "сила" за сравнително кратък период от време и по-този начин да ми даде импулс, който да раздвижи моята фотографска "механична система", която поради разни причини бе изпаднала в състояние на липса на кинетична енергия. И след този объркан увод от Класическа механика насочена към фотографията ще покажа няколко снимчици.
Голямо благодаря за импулса Ем.
Posts
1 comment:
Ох, последната много ме кефи!!!
Най-яко от всичко се оказа онова случайно занемарено място. Ако си спомняш го бяхме почти подминали. А на мен яко ми бяха в съзнанието прозорци, прозорчета, стъкла, дървени и метални рамки...
Post a Comment