Wednesday, March 04, 2009

Eyes Of A Stranger

26.12.2008г, София, България ... празната празнуваща Коледа столица. Излизам за да снимам конкретен човек. Човек който не познавам, но наблюдавам почти ежедневно в последните повече от 3 години. Всеки ден независио дали е слънце, студ, сняг, дъжд, вятър той се появява, малко преди обед, по тротоара на един от централните булеварди на града.


Почти незабележим е в тълпата, въпреки едрата си фигура. И всеки ден застава на ъгла на едно кафене.



Развързва няколкото дамаджанки които носи неизменно. Подпира се на стената и тихичко очаква хорското милосърдие.


По бастунчето което носи трудно би се ориентирал някой, че този човек е незрящ. От годините е запомнил пътя на изуст и се предвижва със завидно голяма скорост. Хората минават и оставят по нещо в пластмасовата чашка.




Някои го подминават без дори да го забележат зъбързани в ежедневните си дела, други спират и го поздравяват по име и разменят няколко общи приказки и пожелания за здраве.



От време на време почуква лекичко, недоловимо на повече от метър и половина, с чашката по бастунчето сякаш за да напомни на околната среда, че е там.


И отново зачаква поредната монета и разменена приказка.



След час и половина - два отново тихичко си събира нещицата и закрачва по тротоара изгубвайки се в тълпата, така както се е и появил.



По обед на Коледа тълпата я няма за което се радвам - липсата на хора ми помогна да снимам човек...

Tuesday, November 11, 2008

Memento vivae

Една неделна разходка ме срещна с незабравимото от живота.

Memento vivae - така са се поздравявали служителите на римо-католическата църква по време на големи празници. Помни живота, както помниш, че си смъртен.

Nikon D200 + Nikorr 18-70

Saturday, September 27, 2008

Импулс или pair-o-eyes

22 септември 2008 ... ние сме независими, както обикновенно, защото от нас нищо не зависи. "Да ама не". Случи се нещо зависимо, намери се някой, който да приложи определена "сила" за сравнително кратък период от време и по-този начин да ми даде импулс, който да раздвижи моята фотографска "механична система", която поради разни причини бе изпаднала в състояние на липса на кинетична енергия. И след този объркан увод от Класическа механика насочена към фотографията ще покажа няколко снимчици.








Голямо благодаря за импулса Ем.

Thursday, August 21, 2008

Еридан

Събота, 21,30, много горещата София, а разни хора на спир(и)т в Бургас ... оправям си блузката с бирите и гледам да няма празно в чантата. Любимото ми Rezo 180 AW се е раздуло от големичкият за него Д200. Леко напрежение в краката от футбола сутринта, но съм доволен от резултата и играта. Главното е какво предстои. Още веднъж Фенс, ще свирят моите приятели от Еридан. Подготвил техниката и хапнал добре крача в горещата вечер и след 25 минути слизам по извитите стълби към тъмничкият бар с мъничка сцена. Празничко е, нормално за август. Познати физиономии ме посрещат говорим за снимки, кой какво прави напоследък, бирите от блузката се материализират на бара. Лекичко заведението започва да се запълва, банда рожденици се радват на свой другар. До тук всичко си е нормално. Спомням си последно участие на Еридан тук. 2 бързи сета ... нямаше климатик и положението беше напечено в най-буквалният му смисъл. Пръв дойде Траша, малко след това Димо, Ники бандата фенове и накрая Иво.
Минаваше 11,15 момчетата подготвиха техниката и инструментите си. Съответно и аз като виден щракач не пропуснах да тресна 1-2 светкавици за да установя, че батериите на светкавицата са умрели 1 минути и всичко е ок, вторият комплект е зареден. Поръчвам още една бира. И до тук всичко си върви нормално т.е. нормална забавна вечер с приятна компания и хубава музика. 11,30 започва се по традиция с Пърпъл. Момчетата принципно свирят страхотно с отлично чувство и страхотен синхрон. И аз започвам да снимам в тясното заведение слагам най-широкият си обектив 18-70 тъмничък и СБ 800 влиза в действие за нейната мощ не е проблем да освети целият бар. Постоянно има някой наоколо и решавам че няма да има толкова общи снимки махам светкавичката и ще правя артЪ изпълнения на бленда 1,8 с Никор 50мм и ИСО 1600. Димо "намаза" най-много хубави снимки от вечерта защото му се падна мястото с хубавата светлина.


Тази вечер направих над 500 снимки доста неусетно, от бирата май бях настъпил спусъка. Доста хубави кадри. И в доста се колебаех между цветните и черно-белите варианти за това ще ги качвам паралелни и всеки да си избира кое, как и защо му харесва.


Част от фенките усещаха The Good Vibrations вероятно от баса.


Групата продължаваше да свири хубави авторски песни и добре изпипани кавъри на Металика, Пърпъл, Рейнбоу, Аксепт и т.н.




Така завърши първият сет. Обща взето Фенса не е много удобно място за снимане. Тясно е и тъмно, сцената е малка и групата почти не се движи. За да хвана цялата сцена трябва да снимам на около 25-30 мм приравнено фокусно разстояние, което за сега ме ограничава да ползвам само 18-70/3,5-4,5 само със светкавица. От малкото тъмно помещение и светкавицата се губи доста от атмосферата във снимката. За да снимам без светкавица малко по-крупен план ще ми трябва 24/1,8, 28/1,8 или 30/1,4. Май скоро ще трябва да си купя една сигма, защото 50-тицата идва по-дългичка от необходимото.




Димо направи страхотно соло на Metal Heart достатъчно дълго че да удариш още една бира и аз се разкуфях с апарата в ръка.



В началото на третият сет разни ВИП клиенти платили невероятните 3000 евро за билет получиха шанса да се качат на сцената и да усетят какво е да си на върха :)


А пък музиката ражда и друг вид любов. Как хванах приблизителен фокус в тая тъмница не ме питайте. Сърцето с пръстите обаче ми харесва.




Явно The Good Vibrations са били от барабаните ...



Накрая за бис групата направи едни рокади и барабаниста Ники хвана микрофона за да завърши вечерта със Smoke On The Water.


Вече е към 3 през нощта, малко изморен, но леко еуфоричен от хубавото изкарване и бирата събирам си нещицата. Дрън дрън още 30 минути и беж към вкъщи. Хубава вечер. Накефих се, не зная от къде ми дойде толкоз хъс за снимане изобщо нямах намерение пък ... не ме питаше много автопилота.

Friday, August 15, 2008

Вчера ...

Днес т.е. вчера 14.08.2008г. Реших да си направя блогче и аз, за да си споделям снимчиците и мислите си колкото кратки, ясни и точни да са в повечето случаи. Взех да си правя акаунт в блогъра и изведнъж се оказа, че любимото ми никче било вече заето. Една кратка проверка установи, че всъщност съм започнал преди повече от две години. Бях забравил ... спомних си, но се почувствах малко глуповато. Все пак една от първите ми сравнително читави снимки ме зяпаше от моето си забравено място. Деси - все още руса, усмихната и сладка. За тази снимка майка ми беше казала, че прилича на Настасия Кински. После ми стана малко мило за онези времена и за това, че сега нещата в живота ми са доста различни. Приемам го като развитие.

За второто начало ще кача и една снимчица. На едно място казаха, че била за учебник ... надали някога ще имам място във фото учебници, но смятам че е нещо красиво.



Nikon D200, Sigma 70-200/2.8

Monday, May 29, 2006

Началото

За начало ще сложа една хубава снимка.